Поставянето на пощенска кутия пред Окръжен съд - Варна било противозаконно, но това няма да се публикува

18 август 2025

Липсата на пощенска кутия за пускане на книжа пред сграда на учреждение поставя гражданите пред дилема: или плащат за пренос на книжа по куриер или едновременно посещават административната сграда в работно време и изпълняват предпоставките за влизане в сградата. Целта на принудата да се избира ИЛИ…ИЛИ е единствено да се демонстрира власт, сила.

Сила може да се употребява, ако е подходяща за постигане на легитимна цел. Принудата ИЛИ…ИЛИ в този случай не е подходяща за постигане на легитимна цел, чрез тази принуда се създават, а не се решават проблеми. Документооборот може да се вкарва в административна система без да се избира ИЛИ…ИЛИ, като се постави пощенска кутия пред сградата.

Създаването на напълно ненужни препятствия, които препятствия се преодоляват чрез поставяне на пощенска кутия, за вкарване на отговор до съд, представлява отказ от правосъдие.

Въздържането на обществената администрация (Окръжен съд) да публикува след поискване съдържание на молба и изпратения към нея отговор, е индикация, че администрацията осъзнава, че отговорът е неподходящ. С издаването на неподходящи отговори се цели да се създаде работа по обжалване на отговора със съзнанието, че така създадената работа няма да бъде заплатена.

Какво се случи #

На 16 юни 2025 г. след края на работния ден се изненадах, че пред сградата на Районен съд - Варна няма пощенска кутия. Полицаите на входа потвърдиха - ами няма пощенска кутия. Книжата ги оставих в антрето. Полицаите на входа казаха, че това е на мой риск. По-късно на същия ден помолих чрез електронна поща управителя на съда да постави пощенска кутия и да ми изпрати входящите номера на моите листи. Върху листите пишеше моето собствено и фамилно име, адрес за кореспонденция. На 20 юни се обадих в деловодството на съда, за да проверя дали кореспонденцията е пристигнала. Искаха ми ЕГН, отговорих, че не съм посочвал ЕГН. Искаха ми трите имена и след това ми декларираха, че от мен нищо не е получено. Попитаха ме как са предадени книжата. След като обясних, че съм ги оставил в антрето, ме нахокаха, че така не се прави. В книжата пишеше „Моля по настоящето дело кореспонденцията с мен да се води по електронна поща на адрес …@…“. На 24 юни получих по електронна поща съобщение, според което делото е прехвърлено към окръжен съд.

На 11 юли получих по електронна поща отговор от окръжния съд, където се искаше в едноседмичен срок да представя телефонния ми номер и други работи. В моя отговор посочих телефонния си номер.

На 18 юли установих, че и към Окръжен съд - Варна няма пощенска кутия. Освен това за да се стигне до деловодството има изисквания към облеклото, на които изисквания аз не отговарях.

На същия ден изпратих електронно писмо до управителя на окръжен съд - Варна с текст «Моля пред сградата на Окръжен съд — Варна да бъде поставена пощенска кутия (за предаване на книжа). Поради липса на такава днес оставих моята кореспонденция на рафтчето пред „Информация“.»

На 21 юли получих обаждане от Призовки, където ме уведомиха, че са намерили забравените от мен листи, мога да отида и да ги преместя от Призовки в деловодството. Отговорих, че не съм ги забравил и помолих листите да бъдат заведени. Отвърнаха ми, че обаждащият се няма право да направи това, трябвало да подам документите лично. Тогава аз направих сравнението, че изпращането на документи по поща (с куриер) до съд е същото, като оставяне на документи в антре на съд. Не, това не било същото, защото … Тук изречението свърши. Бях посъветван лично да организирам преместването на листите от Призовки до деловодството. Телефонът беше затворен.

Малко по-късно получих обаждане от Кабинета на съдебния управител. Беше ми съобщено, че електронното ми писмо за поставяне на пощенска кутия е прочетено и листите ми едновременно не се считат за получени, но са били преместени до кабинета, за да прецени съдебният управител как да постъпи. По отношение на молбата за поставяне на пощенска кутия пред съда даденото ми обяснение беше, че е било ясно от законите, че подобно действие би било незаконно; книжа може да се внасят обаче чрез лицензиран куриер. Като попитах каква е разликата дали документи се пускат в плик в пощенска кутия на съда, или се пускат в друга пощенска кутия с поставена марка и адресирани до съда, обяснението беше, че когато идват чрез куриер, куриерът е лицензиран. Два пъти ми беше обяснено, че целта на обаждането е да ми се предостави съвет в мой интерес, за да не изпусна срокове за подаване на документи. Отвърнах, че оценявам този жест. Помолих този отговор, който ми беше даден по телефона, да бъде публикуван, като най-добре преди публикацията се съгласува с мен нейното съдържание. На това беше отговорено, че обаждащият се, сътрудник от кабинета на управителя на съда, няма право да прави това.

На 22 юли получих отговор от „Кабинета на председателя“ на Окръжен съд - Варна:

С настоящото бихме искали да Ви уведомим, че за Окръжен съд – Варна е предвидено подаване на документи по следните начини:

1. На регистратурите на първи и четвърти етаж в сградата на пл. Независимост № 2;
2. Чрез лицензиран пощенски оператор или куриер до адрес гр. Варна, пл. Независимост № 2;
3. Посредством електронна поща registratura@vos.bg;
4. Чрез Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП);
5. Чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ). Можете да използвате удобния за Вас метод!

Успешен ден!

На същия ден отговорих с: Моля да публикувате молбата ми, Вашия отговор и следния коментар: Създаването на пречки за вкарване на документи в съда, които пречки могат да се избегнат чрез поставяне на пощенска кутия към съда или чрез заплащане на транспортни разходи за пренос на книжа, е отказ от правосъдие.

На 28 юли получих по електронна поща уведомление, че делото се прекратява, тъй като не са получени исканите от съда уточнения. На 4 август потвърдих получаването.

Апелативен съд - Варна и Окръжен съд - Варна са в една и съща сграда. На 18 август помолих Апелативен съд - Варна да удължи срока за обжалване на отказа от 28 юли, докато пред сградата на апелативния съд бъде поставена пощенска кутия, като посочих и настоящата статия за контекста.

Какъв е проблемът #

Проблемът е от една страна, че няма проблем, но от друга страна Кабинетът на управителя на Окръжен съд - Варна твърди, че има проблем. Няма проблем означава, че след като отговорът е вкаран в сградата на окръжния съд и окръжният съд е създал пречки отговорът да не стигне от антрето до деловодството, тези пречки са проблем на съда, а не на гражданите. Това е проблем на съда, а не на гражданите, тъй като тези пречки могат да бъдат премахнати от съда, а не от гражданите. Тези пречки представляват отказ от правосъдие и те не са нужни. Пречките са свръхрегулация, която в случая се формулира така: поставянето на пощенска кутия пред съда било незаконно, това следвало от законите. Каква е целта на законите, от които следва това? За постигане на каква цел законите забраняват поставяне на пощенска кутия?

Чрез пречките - дилемата ИЛИ плащаш за транспорт ИЛИ се обличаш богоугодно ИЛИ си прецакан - се цели да се крадат време и пари на гражданите, да се създават страхове, да се осъществи принуда към подчинение, да се демонстрира власт. Това е злоупотреба с власт.

Другият проблем е, че Кабинетът на главатаря на Окръжен съд - Варна три седмици след като беше помолен да публикува отправена към него молба и ответен отговор, не е отвърнал, че нещата са публикувани. Това създава усещането, че Кабинетът на главатаря може да прави каквото си иска, вкл. да изпраща отговори, за които главатарят смята, че не стават за публикуване, т.е. са неадекватни. Когато някои изпраща отговор, като съзнава, че отговорът е неадекватен, този човек цели да причини работа за обжалване на отговора. Чрез обжалването се създават единствено разходи за молителя, като издалият отговора съзнава, че няма начин тези разходи да бъдат възстановени. За издаващите неадекватни отговори, които отговори те не публикуват, няма никакви последствия. Дисциплинарните наказания са прах в очите.

Всъщност Кабинетът на главатаря на окръжен съд - Варна би трябвало да е наясно, че има само два изхода:

• или при обжалване институцията, пред която се обжалва, публикува съдържанието на обжалвания отказ заедно с обстоятелствата,
• или при обжалване институцията, пред която се обжалва, не публикува съдържанието на обжалвания отказ

Ако Кабинетът на главатаря смята, че вторият вариант е по-вероятен, т.е. няма начин обществената администрация да бъде принудена да публикува отговорите на обществената администрация, значи Кабинетът е убеден, че правосъдната система в България не работи. Ако Кабинетът на главатаря смята, че първият вариант е по-вероятен, възниква въпросът, защо Кабинетът сам не публикува изпратените отговори. Обяснението е, че Кабинетът иска да причини работа и разходи!

Какво трябваше да се случи #

Полицаите на входа на Районен съд - Варна трябваше да кажат, че ще се погрижат на следващия работен ден листите да бъдат придвижени до деловодството. С оглед на избягване на подобни проблеми в бъдеще полицаите на входа би трябвало сами да предложат поставяне на пощенска кутия пред съда.

Деловодителите в Районен съд - Варна трябваше да ми поискат телефонния ми номер, ако той не се показва, и по своя инициатива да ме уверят, че ще проверят какво се е случило и след това ще ме уведомят. Управителят, независимо от конкретното наименование на длъжността, на Районен съд - Варна трябваше да ми изпрати входящия номер, след като съм помолил за това, още преди да се обадя в деловодството. Управителят трябваше да отговори на молбата за поставяне на пощенска кутия пред Районен съд - Варна.

При обаждане от Призовки/Информация на Окръжен съд - Варна трябваше да поискам публикуване на изказването „Нямам право да пренеса листите до регистратурата“.

След като поисках публикуване на твърдението, че поставянето на пощенска кутия към съда би било противозаконно, това твърдение трябваше да се публикува заедно с целия контекст.

Не трябваше да посочвам телефонен номер, въпреки че беше поискан от съда.

Какво трябва да се промени #

Полицаите, които бяха на входа на Районен съд - Варна, не са подходящи за държавна работа, тъй като, вместо да се ангажират да предадат книжата на следващия работен ден в деловодството, отвърнаха, че оставянето на листата в антрето е на мой риск.

При длъжностното лице от Призовки, което ми се обади да ми каже, че няма правомощията да премести листите в рамките на съда до деловодството и трябва сам да отида да ги прехвърля, пригодността за държавна работа е под въпрос. Това изказване може да е в резултат на нагласа към работата, характер, която нагласа не е следствие на външни фактори. Поведението може обаче и да е резултат от действията на работодателя, например случай на заучена безпомощност на работа: в миналото да е имало мъмрене, когато лицето по своя преценка и инициатива е действало разумно. Във всеки случай аз нямам интерес да плащам данъци за заплати на служители, които, когато виждат пречка (лист на грешен рафт в сградата), твърдят, че нямат правомощия, нямат право да поемат инициатива, за да отстранят пречката. Адекватна реакция на Окръжен съд - Варна е да публикува как причините, довели до изказването, че някой в съда няма правомощията да премести лист от един рафт в антрето до друг рафт в деловодството, са отстранени.

Когато длъжностни лица, които говорят разни работи, биват помолени да публикуват изказванията си, като съдържанието на публикацията се съгласува със събеседника преди публикуването, те би трябвало да са длъжни да го публикуват. Често държавната администрация говори неща, които вероятно не са така, както се представят, но като отказва да публикува изказванията си, държавната администрация си гарантира възможността и в бъдеще да говори не до там премерени приказки. Публикациите с действията на държавната или общинската администрация, законодателната, съдебната, изпълнителната, централната и местната власт, а и на всички останали, които получават пари от данъци, за да принуждават гражданите да правят нещо, служат, за да онагледят как властимащите разбират правния ред. Чрез публикацията електоратът може да разпознае грешно развитие на нещата и евентуално да предприеме законодателна инициатива (корекция). Когато се твърди, че ясно следва от законите противозаконността на поставянето на пощенска кутия към съд, това твърдение следва първо да се публикува и втората стъпка е евентуална промяна на Закони за пощенските кутии пред обществени институции. Публикуването на устните или писмени отговори, становища, действия, решения на властта трябва да стане право, а не да е случайност: ако не се публикува в разумен срок, се плаща периодично на пожелалия публикацията абонамент, растящ във времето, докато се публикува. Без плащане няма права, всичко е случайност.

Процедурите за внасяне на кореспонденция поставят гражданите пред дилема: или се обличат богоугодно, за да бъдат допуснати до деловодството, или плащат за куриерски услуги. В този случай чрез транспортни такси се откупува правото всеки сам да решава как да се облича. Чрез поставяне на пощенска кутия към, до и извън съда, тази дилема отпада. В момента за внасяне на кореспонденция без такси трябва да са изпълнени едновременно изискванията: вносителят видно да е в трезво състояние, процедурата да се извърши в работно време и вносителят да е облечен богоугодно. С поставяне на пощенска кутия пред съда кореспонденция ще може да се внася без да е изпълнено нито едно от трите изисквания.

Не е редно два пъти да се натъртва, че книжа може да се внасят чрез куриер, само когато куриерът е лицензиран. Ако помоля моя приятел Петър да внесе документацията и Петър не е лицензиран куриер, тогава какъв проблем възниква от липсата на лиценз? Повтарянето на думата „лицензиран“ по телефон и в писмен отговор показва липсваща връзка с реалността.

Каква е и каква не е работата на съда #

Работата на съда е ограничена до: да решава по проблемите на страните, да събира съдебни такси, да плаща пари при свръхдълги дела, да публикува крайния резултат с всички изложени от страните аргументи, да следи да се говори по същество, да работи с превръзка на очите и да публикува статистика за средната продължителност на едно дело.

В първата част на доклада от 2024 г. на Европейската комисия по ефективност на правосъдието към Съвета на Европа, който обхваща данни до 2022 г., на страница 118 има таблица за средна продължителност на едно първоинстанционно дело от търговско или гражданско естество. В таблицата има статистика за 48 държави. Само за пет от тях - Белгия, България, Великобритания, Ирландия и Кипър е посочено, че за периода 2012 - 2022 г. няма данни. Т.е. в България не се знае дали съдебните дела продължават малко или много спрямо други държави. Не се виждат и тенденциите.

Не е работа на съда да измисля проблеми, които страните по делото нямат. Ако страните по спора не смятат за нужно да се идентифицират или да подписват документооборота, съдът приема, че тези обстоятелства в случая не са пречка.

Не е работа на съда да предписва облекло за влизане в сградата на съда. Изискванията към облеклото за влизане в съдилища в България съвпадат с изискванията към облеклото, публикувани на интернет страницата на Рилския манастир за влизане в него. В България религия и държава са разделени. Няма как да се разбере, когато има изисквания от държавен орган към облеклото и изискванията съвпадат с представите на църквата за богоугодно облекло, дали тези изисквания са направени, за да бъдат принудени гражданите да се държат богоугодно. Дори и да се твърди, че изискванията са въведени независимо от църквата, те може въпреки това да са прилагат, за да се принуждават хората да се обличат богоугодно, и наградата за налагането на тази принуда да бъде … кулминация в Рая. В Иран се налагат глоби, когато жените не са облечени богоугодно. В това отношение в Иран и в България се действа по сходен начин. Делата може да се разгледат от съд без да се предписва облекло на участниците в спора, на наблюдателите, на куриерите. Няма нужда да се регулира в какво облекло гражданите да отиват до деловодството и да се използват данъчни средства, за да се проверява дали облеклото е „правилно“. Изискването за определено облекло е прекомерно употребена сила, която не решава проблем. Част от работата на Темида е да бъде с превръзка на очите, за да не гледа кой как е облечен.