Стимулите за кръводаряване са грешни, когато са само за държавни служители

11 юли 2025

Според чл. 157 на Трудовия кодекс при кръводаряване се полагат два дни почивка. Кодексът не определя дали тази почивка увеличава платения годишен отпуск. Различни колективни трудови договори на държавни предприятия уточняват, че при кръводаряване платената почивка е допълнителена.

Този текст като видео - https://youtu.be/6yo03F8YVM4 .

В колективния трудов договор на Пловдивския университет (2024-2026) пише „Допълнителни дни платен годишен отпуск се полагат: при кръводаряване – 2 работни дни“. В колективния трудов договор на Тракийския университет стои „Работодателят осигурява платен годишен отпуск и в случаите по чл. 157 от КТ.“ Т.е. дори и годишният отпуск да е изчерпан, при кръводаряване пак се осигурява платен отпуск.

Така излиза, че ако държавен служител дари кръв, той два дни ще получава пари от събрани данъци, без да прави нищо. Това не е кръводаряване, а кръвопродаване и е равносилно да даване на пари вместо платена почивка. Ако обаче някой безработен дари кръв, той няма да получи пари или платена почивка в замяна.

Изводът явно е, че за обществото кръвчицата на държавните служители е по-ценна от кръвта, предоставена от безработни. Възможно следствие е, че само защото безработните възприемат кръвта си като по-ниско ценена от обществото, да избягват кръводаряване.

Кръводаряването може да бъде насърчавано чрез предоставяне право на ползване на целия обществен транспорт в България за два произволно избрани дни. Тук се има предвид транспортът, който се издържа от данъци и е на регулирани цени. Стимул може да бъде и предоставяне на пет билета, които да могат да се използват за зоологически градини; музеи на данъчна издръжка; представления с данъчна подкрепа в театър, опера.

По настоящем стимулите за кръводаряване зависят от това дали кръвта е от държавен служител, и представляват доплащане, финансирано от събрани данъци. Според мен дори срещу кръв да се предоставят пари, събрани от данъци, отстъпки или някакви билети, не бива да е критерий дали дарителят е държавен служител или безработен.

Същото се отнася и за насърчаването на правене на деца - ако има стимули, финансирани от събрани данъци, те би трябвало във всяко отношение да са еднакви за безработни и държавни служители.