Изискването да се декларира два пъти една и съща информация пред различни институции е тормоз с формалности
Русенският кмет декларира на две места получен недвижим имот, като посочва различна площ. Комисията за противодействие на корупцията не обновява публикуваната от нея получена информация, след като кметът е поправил подадените данни. Къде е проблемът?
В статия на Ася Пенчева се твърди, че съпруг чрез фирмата си строи апартамент, който продава на жена си на цена, по-ниска от данъчната оценка, а тя подарява апартамента на брат си, който е и кмет на Русе. Последният декларира площта на дарението като 63 м² пред Комисията за противодействие на корупцията през април 2024 г. и с площ 258.930 м² пред Община Русе. В статията се твърди, че след публикация във вестник „Утро“ и след като журналистката е започнала да проверява обстоятелствата, кметът е подал поправка на данните към Комисията за противодействие на корупцията. Твърди се, че между числата 63 и 258.930 няма нито една съвпадаща цифра.
В своя отговор кметът смята, че срещу него са публикувани непроверени твърдения, като декларацията съдържа техническа грешка - изпусната е една цифра. Още през 2023 г. точно е посочена площта на имота в два публични регистъра - на имотния регистър на Агенцията по вписванията и на Местни данъци и такси в Община Русе. Данъците върху имота са платени правилно, т.е. според по-голямата действителна площ.
Този текст като видео - https://youtu.be/KtGlgunHPtg. #
Къде е проблемът? Без да омаловажавам обстоятелството, че площта на един и същи имот е била декларирана по различен начин в две отделни декларации, въпросът ми е защо има изискване един и същи факт да се декларира два пъти. Според мен обществената администрация трябва да цени времето на гражданите и да не изисква от тях да декларират един и същи факт повече от веднъж. Изискването да се декларира два пъти площта на един и същи недвижим имот пред различни институции е тормоз с формалности.
За да се подобрят нещата е необходимо заплащане на времето на гражданите от държавната администрация, когато то се прахосва. Ефектът от заплащането на времето ще бъде, че времето ще започне да бъде ценено, вкл. оценено в пари. В момента времето дадено за живот от гледна точка на държавната администрация няма стойност. При определяне дали времето се прахосва не е съществено, дали прахосването на време е предписано в закон, от значение е дали прахосването на времето е необходимо за постигане на легитимна цел. В случая, прахосване на време чрез изискване да се декларира един и същи факт пред две различни институции, не е необходимо за постигане на някаква цел, тъй като институциите могат да обменят данни, без да е необходимо за това съдействие на гражданите.
Това, което трябва да се промени наистина, е да се гледа от съд защо процедурите описани в закони са такива и възможно ли е да се опростят процедурите за гражданите като се постига заложената цел, а не да се чете какво пише в закона и да се прилага като самоцел.
Същият е проблемът и с данните, публикувани от погрешно попълнената декларация до Комисията за противодействие на корупцията, които данни Комисията е публикувала, както данните са били подадени, а след получена поправка за площта на имота Комисията не публикува корекцията в разумен срок. Когато за граждани възниква работа да се обърне внимание на държавен орган, че той не си върши работата, в случая публикуване на корекция на данни в разумен срок, които данни подлежат на публикуване, тази работа следва да се заплаща, примерно по 50 лв. Проблемът няма да спре да се появява в бъдеще чрез смяна на директори, дисциплинарни наказания или парламентарен контрол, а със заплащане на работата, която възниква за гражданите в резултат от бездействието на институциите. Когато работата, възникнала за вразумяване на бездействаща институция, се заплаща всеки път от лични средства на служителите, тогава бездействието на институциите няма вече да бъде проблем - те могат да бездействат колкото си искат, стига да си плащат абонамента за това. Дори и да се обърне внимание на Комисията за противодействие на корупцията, че публикуваните от нея данни не са актуални, това не означава, че в разумен срок Комисията ще обнови данните. След като на Комисията се обърне внимание за нейни пропуски, ако те не бъдат отстранени, възниква допълнителна работа Комисията да бъде принудена да отстрани неточностите и за тази допълнителна работа комисарите следва да си плащат допълнително.
Обобщението на моята идея е, че всеки проблем, който възниква от лошо работеща обществена администрация трябва да може да се изчисли в левове, които се изплащат на гражданите, които бутат държавната или общинска администрация. Задачата на държавната администрация ще бъде да ограничи разходите си, което в случая означава да се грижи да работи смазано. При представяне на аргументация, защо нещо не работи, гражданите, за които разходите са възникнали, разбира се могат да опростят плащането за извършената от тях работа. В случая на мен не ми е известна аргументация, защо променените данни за площта на апартамента не са публикувани от КПК, и това няма да се оправи докато не се въведе заплащане на времето. Презюмпцията сега е, че времето на гражданите по принцип няма стойност и те трябва да доказват, че тяхното време струва пари за всеки отделен случай. Желаната от мен промяна е по презюмпция да се приема, че прахосаното от държавната администрация време има стойност.
При измисляне на правила от парламента е необходимо не само правилата да са подходящи за постигане на някаква цел, но и целта да не може да бъде постигната чрез по-прости правила. Аз не смятам, че ако в България въпросът, за постигане на каква цел трябва едни и същи данни да се декларират пред две институции, се отнесе до съд, съдът ще разгледа дали същата цел може да се постигне с по-малко формалности за гражданите. А в правова държава всеки проблем би трябвало да може да бъде отнесен до съд.