Ограничаването на печалбите на банки не е добра идея

08 февруари 2025

В България се прави подписка за ограничаване на банковите такси. Искането е таксите да се регулират от БНБ. Като аргумент се изтъква, че печалбите на банките за 4 години са се увеличили 4 пъти до 3,4 милиарда лева/г., като само от банкови такси и комисионни печалбата е 1,5 милиарда лева/г.

Този текст като видео - https://youtu.be/I3LLGypjWi0 .

Когато в една държава постоянно се говори за ограничаването на печалбите на фирми от енергийния, банковия сектор, вериги за търговия на дребно, предоставяне на телекомуникационни услуги, се изпраща сигнал към икономиката да не се откриват нови фирми с голям потенциал в тази държава. Т.е. който има идея за основаването на предприятие, което ще прави печалба на вътрешния пазар и ще изнася, ще предпочете регистрация на фирмата в държава, където няма санкции, защото фирмата се развива добре и печели много. Има и изключение - понеже никой не говори за ограничаване на печалбата от хазарт, хазартните фирми в България никнат като гъби след дъжд. Това може и така да се разбира, че обществото е по-благосклонно настроено към хазартни фирми, които печелят от зависими лица, изтеглили всякакви възможни кредити, за да играят хазартни игри, отколкото към банки със свръхпечалба.

Банките правят печалба от поддръжка на разплащателна сметка, вкл. парични преводи и обработка на банкноти и монети; обмяна между евро и левове; отпускане на заеми; и други услуги.

От една, две, три публикации не става ясно кои банкови такси да се регулират и кои не. Не се вижда, иска ли се регулиране на цената за отдаване на сейф под наем от банка или определяне на цената, за която банките могат да продават и купуват злато. На интернет страницата на организатора на подписката липсва текстът на подписката. Изготвеният проектозакон не е по-конкретен, там се споменава за „всяка такса“. Положителен елемент в проектозакона е въвеждането на регистър на банковите такси, тъй като този регистър ще позволи на потребители да видят на едно място условията на отделните банки и да направят лесно сравнение. Проектозаконът иска забрана за въвеждане на банкови такси след въвеждане на еврото за обмяна на левове в евро. Извършването на обмяната на банкноти и монети от левове в евро е преди всичко работа на БНБ, като БНБ следва да извърши тази услуга не само без да преследва печалба, но и да гарантира, че услугата може да се ползва навсякъде еднакво лесно. Това може да стане, когато касите на Български Пощи, БДЖ, Спорт Тото извършват тази услуга, без да се задължават търговските банки да предоставят услугата (на загуба).

Според публикациите на ЕЦБ в Естония (1 400 000 население) има 28 банки, в Словения (2 100 000 население) има 14 банки, в Литва (2 900 000 население) има 80 банки, в Латвия (1 900 000 население) има 39 банки, в Гърция (10 000 000 население) има 34 банки, в Германия (82 000 000 население) има 1292 банки, в България (6 500 000 население) има 23 банки.

Причината таксите да са такива, е ограничената конкуренция между банките, т.е. относително малкият брой банки в България. Регулирането на банковите такси ще доведе до оттегляне на банки от пазара, което допълнително ще намали конкуренцията и увеличи всички възможни нерегулирани такси. Т.н. „платежна сметка“ и сега предлага основни услуги на ниски цени.

Вместо да налага такси за поддръжка на разплащателна сметка на търговски банки, които такси да не са насочени към печалба, а да покриват действителните разходи, както иска подписката, държавата следва сама да предлага тези услуги. Създава се нова банка и тя предлага услугите според исканията на тези, които правят подписката. В този смисъл целта на подписката е грешна, тя трябва да е насочена към създаване на нова държавна банка, която предлага услуги без да прави печалба, вместо в конкурентна среда да налага цени. Или по друг начин казано, който иска да помага, без да прави печалба, да си направи собствена банка за тази цел, а не да предписва на предприемачи, поели в миналото рискове, как да работят.

Друг аргумент, споменат в полза на регулацията на банковите такси, е сравнението с процеса за определяне цените на тока. Комисията за енергийно и водно регулиране след изслушване определя цените и поставя лимит на печалбите. Това сравнение не е подходящо. Потребителите на ток и вода не могат да избират кой да им доставя чешмяната вода и на коя фирма да плащат за пренос на ток. Но банка могат да избират!

По отношение на таксите за обслужване на кредити, тези такси се пресмятат според това, как са обезпечени кредитите, риск кредитът да стане невъзвръщаем, инфлация. Държавата чрез Българската банка за развитие също отпуска кредити. Вместо да налага на търговските банки такси за обслужване на кредитите, Банката за развитие може сама да предложи по-ниски такси. Аз съм против това да се случва, защото увеличеният риск от неизплатени кредити ще трябва да се покрива от всички данъкоплатци.

Друг механизъм е промяна на данъчната политика, където свръх печалби да се облагат с по-високи данъци, независимо от сектора, в който работят. Това ще е краят на плоския данък, чрез който се цели привличането на инвестиции от чужбина. Събирането на подписка с тази цел би било по-добрият вариант.

Как държавата допринася за големите печалби на банките #

Банката, която съм си избрал, не събира месечни такси и няма такси за превод на пари. Но за специални услуги има специални цени, например издаването на уверение за съществуване на сметка струва 29лв. За връщане на такси на шофьорите, платили за повече от три нарушения годишно, през 2023 г. Агенцията по пътна инфраструктура публикува условията за възстановяване на глобите. АПИ изисква удостоверение от обслужващата банка за банковата сметка и титуляр. На въпроса, защо не е достатъчно да се посочи само IBAN, а е необходимо и удостоверение от банката, не получих смислен отговор, като АПИ отказва да публикува отвора си, заедно с получения въпрос.

Според мен, ако съществува проблем при възстановяването на суми при посочен IBAN и липса на удостоверение, издадено от банката, този проблем трябва да може да се формулира пред съд и съдът първо да види кой е в ущърб от тази процедура. При положение, че парите за възстановяване са си мои, аз мога да поискам тези пари да бъдат преведени на сметката на Дядо Коледа и единственият проблем, който от моя гледна точка може да възникне е, когато тези пари не бъдат преведени. Аз не мога да отправя иск към съд, затова че държавна институция е превела парите ми на посочена от мен банкова сметка, защото не е проверила дали аз съм титулярът, тъй като очаквам съдът да определи, че сам съм си виновен и да отхвърли иска.

В този смисъл изискването за удостоверения от банка за сметка на титуляр е начин да се тормозят гражданите с формалности, а държавата, в лицето на АПИ, не смята за необходимо, съотв. за свое задължение, да предостави информация какъв проблем се решава чрез тези формалности. Издаването на тези според мен излишни удостоверения причинява разходи за банките, които разходи банките си ги избиват чрез завишени такси по други услуги.

Плащането на данъци и държавни такси също следва да може да става в брой. Когато аз искам да си ползвам банковата карта за плащане на държавни такси, тя понякога се приемо от устройството, но понякога не се приема, в зависимост от институцията. Ведомството ми се изхилва, като ми съобщава, че аз нямам право да знам, защо това е така и нищо няма да се промени. Като питам писмено, получавам отговор, който няма нищо общо с въпроса и когато поискам отговорът заедно с въпроса ми да бъдат публикувани от ведомството, нещата не се публикуват. Възможността, която ми остава, е да отида в най-близката банка и срещу поне пет лева да получа доказателство за платена такса от 10 лева. Защото в България не е достатъчно да се преведат пари с предварително уточнено основание за превода, необходимо е и да се губи време и за предоставяне на „доказателства“, че парите са платени. В други държави това не е така.

Търговските банки печелят от обстоятелството, че държавни такси не могат да се плащат в брой. Когато сметката на наредителя не е в България, а в еврозоната, търговските банки пак печелят от това обстоятелство, като събират такси за преобразуване на евро в левове. Начин да се ограничат свръх печалбите на банките е да се въведе възможността плащания на данъци и държавни такси да става в брой, вместо да се предписва на частни банки какви такси да калкулират за това. Възможността данъци и такси да се превеждат по сметка в евро също ще намали печалбите на банките от преобразуването на парите в левове.

Когато стане възможно трудови възнаграждения от бюджетни средства да се изплащат в брои, без посредничество на банки, да се плащат държавни такси в брой, без посредничество на банки, тогава печалбите на търговските банки ще намалеят.

Какво трябва да се регулира #

За да се постигне целта за единен пазар в Европейския съюз, а и в България, е необходимо да се регулира, че таксите за банкови преводи към същата банка са същите, като преводи към други банки. Тези такси могат да бъдат и 0 лева, по преценка на банката, но е необходимо да са еднакви, за да не се насочват клиенти към определена банка, само защото други клиенти са в същата банка и паричните преводи между тях ще са по-ниски.

Част от печалбата си банките правят като обръщат левове в евро и евро в левове. БНБ също печели от предоставянето на тази услуга, тъй като има разлика между курс купува и продава. Българската народна банка продава евробанкноти на каса при курс 1 евро за 1.95583 лева и купува евробанкноти на каса при курс 1 евро за 1.94605 лева. Начин да се намалят свръх печалбите на банките е първо БНБ да да се откаже от разликата между купува и продава и след това да задължи останалите банки, ако искат да обменят между левове и евро, да правят обмяната по същия курс: на каса, при парични преводи, плащания с карта. В момента при търговия с еврозоната, част от приходите на търговците се изяждат от банки, за да обменят пари между левове и евро. Примерно, ако аз печеля в евро и искам да си купя във Велико Търново френски хладилник, аз обменям еврото в левове, купувам си хладилник, търговецът обменя левовете в евро и плаща на производителя на хладилника.

Въвеждането на еврото като паралелна парична единица в България, която например се приема при плащания за тото, пощи, БДЖ, ВиК, данъци ще окастри възможностите на банките да печелят при преобразуване между евро и лева. Сега е трудно дори да се сметне колко евро трябва да се преведат от сметка в еврозоната към сметка в България, за да се получат точно определено количество левове. Когато това смятане стане лесно, т.е. при универсален обменен курс, практикуван от всички, част от клиентите на банки в България могат да се преместят към банка в еврозоната и да получават услугите, които им трябват, на по-добри условия. Обменният курс възпрепятства конкуренцията между банките в България и еврозоната, а от ограничената конкуренция произтичат по-високи банкови такси. Както споменах по-рано, поддържане на разплащателна сметка в еврозоната за мен е възможно при по-добри условия, в сравнение в България.

Срещу съществуване на две паралелни валути в България протести не се очертават, а и не смятам за необходимо да се задължават частни фирми да приемат плащания в евро. Достатъчно е банките да обменят евро/лева при един и същи курс в двете посоки, ако искат да предлагат обмяна, и няколко държавни институции - НАП, БДЖ, Пощи, Тото, БНБ - да приемат евро банкноти и монети. Т.е. ако банка откаже на обслужван от нея ПОС терминал плащане с карта, вързана към евро сметка, търговецът може да реши да ползва ПОС терминали на друга банка. Банките печелят от самия факт, че се плаща с карта.

Понастоящем при теглене в България на пари от банкомат при сметки, водени в чужбина, например в еврозоната, банкоматите задават объркващи въпроси, дали парите да се преобразуват в левове по тарифа на банката, издала картата, или по тарифата на банката, обслужваща банкомата. Това трябва да се регулира, тарифата винаги да е по-изгодната за притежателя на картата, т.е. да се теглят по-малко пари от сметката без да се предоставя избор.

Изводи #

Банките са търговски дружества, работещи с цел печалба, реализирана чрез поемане на рискове (гърмене на банкомат), а не социални предприятия, които се себеотдават в полза на обществото. Който смята, че банковите такси следва да бъдат регулирани, да си направи собствена банка и да предлага услуги на цени, които смята за справедливи. Ограничаването на възможностите за печалба по сектори (тук банков) ще насочи предприемачи към други държави, особено когато това ограничение се прави без промяна на данъчната политика за свръх печеливши предприятия. И без намеса в ценовата политика на банките, България като държава има възможност да създаде нова банка, която предлага услуги при условия, които обществото иска чрез подписки. Предоставянето на възможност данъци и държавни такси да може да се плащат в брой без участието на банки-посредници, също ще намали свръх печалбите на банките. Отпадането на необходимостта за представяне на „доказателства“, че държавни такси са платени, вместо да е достатъчно таксите само да се превеждат с предварително определено основание, ще улесни използването на разплащателни сметки от банки от еврозоната, които предоставят по-добри условия според мен в сравнение с банки в България, и ще намали печалбите на банките в България.

Отпадането на изискването за показване на удостоверения от банките за титуляри на сметка от държавни институции, без предоставяне на причина, защо тези удостоверения са нужни; въвеждането на възможността да се плащат в брой държавни такси и данъци, т.е. без посредничеството на банки; въвеждането на евро като паралелна валута в България, без БНБ да реализира печалба при обмяна, ще намалят печалбите на банките. Таксите на банките са такива, защото броят на банките е малък и именно текущите свръхпечалби са предпоставка да възникнат нови банки в България. Големите печалби на банките създават и възможност за големи заплати в България. В момента който иска голяма заплата, гледа за работа в чужбина. Въвеждането сега на еврото като паралелна и равностойна на лева парична единица ще прехвърли печалба от банките в други сектори на икономиката. Регулирането на такси чрез БНБ не означава само по себе си, че ще има осезаема разлика.

Въвеждането на задължение към държавни институции за публикуване на отговорите им, заедно със запитванията отправени към тях, ще осуети текущата политика да се действа по изключително ирационален начин, когато някой се обърне към обществена институция. И тук под задължение за публикуване имам предвид, че ако не се публикува в разумен срок след поискване отговорът, заедно със запитването, възниква работа институцията да бъде принудена да публикува и тази работа следва да се заплаща от лични средства на служителите, които не са публикували. Примерно 50лв работа за обжалване на мълчалив отказ и допълнително съдебни такси, платени от лични средства на държавния служител. Такава публикация може да е въпрос и отговор на въпрос, защо не мога да платя държавна такса от 10лв с банковата ми карта или защо за възстановяване на пари от АПИ се иска удостоверение от банката за титуляра, какъв проблем и за кого възниква, ако плащането се извърши без удостоверение.